Гойко Митич снимал край Балчик, хлътнал по българска актриса

 

Гойко Митич. Снимка: chetilishte.com

Секссимвол на 60-те

Има любов с Барбара Брилска и Рената Блуме, италианка му ражда дъщеря

Не намира време да се ожени, но казва многозначително: „В моя вигвам е топло“

По времето, когато филмите за добрите индианци и лошите бели са особено популярни в страните от Източния блок, а това са 60-те и 70-те години на миналия век, едно име не слиза от афишите и предизвиква въздишки у момичетата и техните майки – Гойко Митич, пише Труд. 

Снажният, мускулест и красив индианец от уестърните, произведени в източногерманското киностудио ДЕФА, е преследван от стотици девойки, но така и не намира време да се ожени. Или не иска – неведнъж е казвал, че за него подписът и печатът нямат значение. Сега, наближаващ 82, той живее в берлинския квартал „Кьопеник“ с приятелката си, която по традиция държи настрана от медиите. 

Най-известният източноевропейски „индианец“ всъщност е сърбин. Роден е на 13 юни 1940 г. в с. Стройковци до Лесковац, в бивша Югославия. Детството му през войната минава на село, където се научава да язди кон, и то без седло, да се катери, плува, скача, кара ски. В училище се увлича от хандбал и футбол, лека атлетика, участва в националния отбор на Югославия по гребане. Бъдещият киноактьор завършва Белградския институт за физкултура и се кани да стане треньор, но съдбата решава друго.

От каскадьор – кинозвезда

Заради спортната си подготовка той е поканен да се снима като каскадьор в английския исторически филм „Ланселот и кралицата“ (1960), където дублира главния герой. За първи път се появява като индианец през 1964 г. – в масовката на цикъл от филми за вожда Винету по романите на Карл Май. Очевидно са го харесали в това амплоа, защото през 1965 г. получава първата си главна роля – на Токай-Ито, сина на вожда в „Синовете на Великата мечка“. Филмът, екранизация по трилогията на Лизелоте Велскопф-Хенрих, е един от най-успешните за ДЕФА. За да бъде избран младият актьор, натежава и фактът, че той знае отлично немски. Тази роля предопределя по-нататъшния живот на Гойко Митич, който се мести да живее в ГДР. 

Следва филмът „Чингачгук – Голямата змия“ по романа на Джеймс Фенимор Купър „Ловецът на елени“. Лентата е показана във всички социалистически страни. Тийнейджърите са луди по красавеца от екрана – момчетата искат да имат неговите мускули и подражават на поведението му, момичетата безрезервно го приемат за символ на мъжественост. 

Победното шествие на индианците по екраните продължава и в началото на 80-те. Гойко Митич се снима в 15 филма, превърнали се в класика в жанра. Той винаги изпълнява каскадите сам и колкото и да е чудно, нито веднъж не получава сериозна травма. Най-трудни за смелчагата се оказват сцените, когато трябва да изпуши лулата на мира, защото не употребява тютюн. 

Още помни Искра Радева

Актьорът пътува из целия соцлагер, снима в Русия, Узбекистан, Монголия. Не пропуска и нашата страна. Сцени от индиански филми се заснемат край Балчик, река Камчия, в Бургаско. Гойко Митич пази хубави спомени от съвместната работа с актрисата Искра Радева и от пребиваването си край морето. Като любител на гмуркането той вадел рапани, които кинаджийската компания омитала. С Искра Радева се снимали в „Оцеола“ (1971), където той играл вожда, а тя – неговата жена. Гримирали ги по 3 часа, докато придобият вид на индианци с бронзова кожа.

Преди да си партнира на снимачната площадка с Искра Радева, Гойко Митич хлътва по друга българка – певицата Леа Иванова, с която ги запознава Апостол Карамитев в Берлин през 1965 г. Тогава джаззвездата пее в прочутото вариате „Фридрихщат палас“ и е на 42 години, а нашумелият киноактьор е на 27. Той посещава няколко пъти представленията, сяда на най-близката до сцената маса, подарява на певицата червени рози, а след края на програмата я посещава в гримьорната й, където дълго си говорят. След години Леа Иванова признава на своя колежка, че е можела да има този мъж… 

Не играе само индианец

След залеза на индианските филми, съвпаднал и с падането на Берлинската стена, Гойко Митич се насочва предимно към театъра. Той играе в продължение на 15 години Винету в открит амфитеатър близо до Хамбург. Има 1024 представления, всяко пред 8000 зрители. Редовно участва във фестивалите, посветени на Карл Май. Заради мюзикъла „Зорба Гъркът“ се научава да пее и да танцува сиртаки. Играе още Д’Артанян, Труфалдино, Робин Худ, Спартак. Една от късните му роли е на сръбски полицай в „Балканска граница“ (2019) – филм за събитията в Косово през 1999 г. Този период е трагичен за самия актьор – по времето на въздушните бомбардировки на НАТО над Югославия семейството на брат му и майка му живеят в Белград. Майка му получава стрес, престава да се храни и умира през пролетта на 1999 г., а Митич не успява да се върне, за да се прости с нея. Прави го шест месеца по-късно.

Това е последната му роля в игралното кино, преди да навърши 80 години. Но актьорът продължава да се снима в телевизионни сериали и да играе в театъра, спортува всеки ден. Освен това не изостава и на „женския фронт“, както е било през целия му живот. 

„Винаги съм бил женкар“

Признанието е на самия актьор. Въпреки че не обича да говори за лични неща, добре известно е, че докато снима, той има връзки с поне две от екранните си партньорки – с полската актриса Барбара Брилска в края на 60-те години и с немкинята Рената Блуме през 1974-1976. 

През декември 1992 г. след бурна, но кратка връзка с италианска архитектка се ражда дъщеря му Натали, която едва в зряла възраст започва да се показва заедно с именития си татко. Двамата участват в токшоу по MDR Fernsehen през 2018 г. Тя често му гостува в неговия дом в Берлин, където той живее с поредната си партньорка. Бате Гойко, както е известен у нас, не разкрива коя е тя, задоволява се само със загадъчните думи: „В моя вигвам е топло“.